U duhu jučerašnjeg i današnjeg dana u vezi sa priznavanjem Hrvatske, nađoh setnogram sa sjednice Bugarskog sobranja od 17.1.1992
Tekst je na Bugarskom ali razumije se, pokojni Ministar Stojan Ganev je u periodu 1991-1992 obavljao dužnost ministra vanjskih poslova Bugarske a u periodu 1992-1993 je bio predsjednik generalne skupštine UN-a.
МИНИСТЪР СТОЯН ГАНЕВ: Уважаема госпожо председателствуваща, госпожи и господа! Аз действително съжалявам, че досега нямаше възможност да се стигне до отговор на това питане, но както казват: "По-добре късно, отколкото никога". Поради това аз съм съгласен, че и сега този въпрос е актуален. За съжаление актуални са и събитията в Югославия и въпросът за начините за намиране на решение на проблема за Югославия продължава да съществува.
Става дума за изявление на президента, което е направено наистина много отдавна, ако кажа "миналата година", ще се стори още по-отдавна - на 13 ноември. Доколкото си спомням, това изявление беше на пресконференция в Брюксел и веднага искам да кажа, че министърът на външните работи, както и правителството, не могат да носят отговорност за изявленията на президента. Това е на базата на конституционно регламентираните правомощия, според които всеки има свои отговорности. Изпълнителната власт има свои отговорности, президентската власт като представителна власт, има свои отговорности, парламентът има свои отговорности. Затова аз не искам да коментирам тези изявления, но мога да кажа нещо, за което е питането - дали правителството споделя предложенията на господин президента, обсъждало ли ги е и какви съображения са наложили да се излезе с такива новаторски инициативи.
На последното казах, че аз не мога да кажа мотивите за предложението на президента. Просто нямам тези прерогативи. Но този въпрос не е обсъждан на заседание на правителството. Това веднага ми дава възможност да отговоря и дали правителството споделя тези предложения. Не може правителството да споделя, ако не ги е обсъждало. 1114.2
[b]Що се отнася до начините за решаване на югославския конфликт, това може да стане (ако питате вече за моето мнение), защото, струва ми се, смисълът да бъда тук е не да коментирам други мнения, а да говоря за мнението ми като министър на външните работи и след като въпросът не е обсъждан в правителството, аз мога да говоря именно като министър на външните работи, решаването на проблемите на Югославия може да стане, разбира се, по мирен начин, чрез усилията на Организацията на обединените нации и на Европейската общност. Преди всичко, искам да подчертая, това може да стане на базата на взаимоотношенията между държавите, които се намират на територията на Югославия. Това е въпрос, който засяга и интересите на тези държави. На тях трябва да им бъдат осигурени условия за намиране на изход от сегашната ситуация.
Естествено е този въпрос да бъде свързан и с решението на правителството за признаване на Словения, Хърватско, Македония, Босна и Херцеговина. Вчера по телевизията имах възможността да изразя от името на правителството становището по повод на принципното решение. Нямам основания да не говоря открито и затова ще кажа, че това решение (разбира се, принципно важно и правилно) можеше да бъде взето и в един малко по-удобен за вземане на решение момент. Имам предвид това, че е много важно да се знае решението на Лисабонската среща на министрите на външните работи, която току-що беше привършила, и информация за нея явно е била постъпила, както и информацията, която аз имах възможност да предоставя на комисиите на парламента по външните работи и националната сигурност и на правителството.[/b]
Правителството е самостоятелно във вземането на решения, независимо от това, че един или друг член отсъствува и затова не бих могъл да отправям критика. Бих искал да кажа само, че винаги в такива случаи трябва да се използуват и парламентарните механизми. Според мен във външната политика и по въпросите на националната сигурност (това го казах преди избирането на правителството, за някои то прозвуча демагогски, но се надявам да разберат, че не е така) ние нямаме алтернатива. Трябва да търсим решения на базата на парламентарно разбирателство. 1114.3
Струва ми се, че по този въпрос по принцип има парламентарно разбирателство (имам предвид отношението ни към събитията в Югославия) и това мое впечатление е изградено на базата на мои срещи, по-точно казано участия в Комисията по външните работи, включително и преди да предприема пътуванията си в Италия и Германия. 1114.4 Позволете ми още веднъж да подчертая, че съдържанието на решението на правителството за признаване има два съществени елемента, които, ако не се разберат правилно, може да се стигне до погрешни изводи.
Първият елемент се отнася до това, че България признава правото на хората, на гражданите, които живеят на територията на съответните републики, на държавно самоопределение. Това е нещо, което ние сме длъжни да направим, след като зачитаме, и то стриктно зачитаме, принципите на международното право. Още повече че арбитражната комисия начело с господин Балентер се произнесе в смисъл, че ако говорим за Македония например, Република Македония отговаря на изискванията, съдържащи се в Декларацията на Европейската общност от 16 декември.
Вторият съществен елемент на решението на правителството е, че се признава, или по-точно казано - още веднъж се потвърждава неизменимостта на границите на тези републики, които се визират в решението, със съседните държави, включително и границата между Република България и Република Македония. Това е много съществено да се подчертае, защото то е същевременно израз и на отказ от териториални претенции. Аз не мога да разбера дали някой по света би могъл да обвини България, че взема решение, но това решение има декларативна форма, в което още веднъж потвърждава, че в този съдбоносен може би за Европа и за Балканите момент, българското правителство, България, няма териториални претенции. Ако в този момент това заявят и другите държави, това би имало стабилизираща роля на Балканите много повече, отколкото ако само България го заяви.
Що се отнася до установяване на отношения по-нататък с тези републики, визирани в решението на правителството, това, както и снощи изтъкнах, ще зависи в резултат или в хода на вземането на решения в този смисъл от Европейската общност. Следователно България продължава да се придържа към европейска политика на Балканите. Продължава и трябва да се придържа, натам трябва да бъдат насочени усилията на всички, на целия парламент, на правителството, на президента - да се придържаме към европейските критерии за мислене и поведение. Ние нямаме алтернатива в това отношение. СД/ВР 1115.1
И затова решението на правителството е решение, което трябва да се тълкува единствено в този смисъл - че то е в съответствие с изискванията и за европейско мислене. Всяко друго тълкуване на това решение, всяка друга интерпретация не отговаря на интересите на България, не отговаря на интересите на сигурността на Балканите и в Европа.
Искам да използувам това място, защото то е полезно, важно място, за да кажа, че България, българското правителство е готово да направи всичко възможно по-нататък да развива своите приятелски отношения със съседните държави (тук имам предвид и Гърция), отношения, които не би трябвало да зависят от известни различия в позициите. И един от важните резултати от моето посещение в Атина преди няколко дни беше това, че между министрите на външните работи на двете страни беше достигнато до извода, че различията между България и Гърция по въпроса за признаването на Република Македония не трябва да бъдат пречка за развитието на отношенията помежду ни.
Това е, що се отнася до позицията ни. И още нещо искам да маркирам към тази позиция, която е важна - че България с това решение не се намесва във вътрешните работи на хората, които живеят на територията на републиките, визирани в решението. Напротив, в съответствие с международноправните принципи ние считаме, че всяка държавност има право сама да определя формите, начините на взаимоотношение с други държави, със съседни държави, да образува различни форми на отношение.
Ако тази позиция бъде разбрана по този начин, а на вчерашното си заседание правителството утвърди точно този начин на третиране на проблемите, мисля, че позицията ни, не само на правителството, българската позиция, ще се разглежда като един важан фактор за стабилизиране на Балканите. И ние очакваме и от другите страни да кажат същото, каквото ние сме казали, тъй като тогава стабилизацията ще бъде още по-голяма.
Господин Боков, аз си позволих да използувам Вашия въпрос, за да разширя малко отговора. Защото мисля, че в този момент е много важно да прозвучи от тази зала едно разяснение по повод на нашето решение. И понеже думите на министъра на външните работи отекват преди всичко навън, ще си позволя в рамките само на една-две секунди да кажа нещо, по-точно да изтъкна нещо, 1115.2 което не съм казвал. И то е в репортажа на госпожа Стояна Георгиева във в. "Демокрация", която, не знам защо така, е приписала на мен думи, които аз не съм казвал.
Kakav diletantizam...
Esso Esso sto u focansku Jabuku ode, evo imena za tvoju novu firmu.
